Здравейте мамита и бъдещи такива!
Аз мисля, че вече дойде ред да се отчетем за третия триместър в който вече влязох в пълна сила преди няколко седмици вече.
Емоцията вече определено е по-голяма покрай това, че чакането се скъсява с всеки изминал ден и напрегнатостта от непознатото нараства още повече. Както повечето знаят за мен това е първа бременност и дори не съм имала близък досег до бременни, за да знам поне какво да очаквам. С всеки изминал ден страхът от непознатото определено се засилва, но мисля е нормално като всичко друго, което ни предстои в този живот. Намирам се в 31 гестационна седмица, което ще рече седми месец края. Мога само да кажа, че чувството на растящото човече в мен е много приятно и вълнуващо, но пък общото състояние в последните месеци малко натежава. Всичките неразположения, които чувствам по време на този триместър, пък се компенсират от емоцията за подготовката ни за бебчето. Определено не е лесно и никой не ми беше обещал да бъде такова, но понякога се налага да дишам дълбоко и да помисля, че остава малко до края на "мъченията" :)
Не знам дали ако говоря за неразположенията не бих отказала някои момичета да стават майки, но пък от други разбирам, че е интересно да знаят какво може да очакват. Не казвам, че задължително трябва да имате същите симптоми. Някои карат много по-леко бременността си в края, отколкото в началото, а при други обратно. Искам да ви кажа, че за този период на емоции, непознати за мен, много ми помогна да бъда в група с други майки с предстоящ термин в моя месец. Такива можете да намерите във форума на БГ мама или във Фейсбук. Тъй като не мога да бъда редовна във форума се съгласих да вляза в групата във Фейсбук и там всеки ден е истински "купон". Всяка бъдеща мама споделя за своите емоции и е интересно да разбереш, че при всеки е толкова различно, че няма една бременност, която прилича на друга. Хубавото е, че можеш да споделяш на някого, който наистина те разбира отчасти. Много пъти през тези 7 месеца съм се сблъсквала с неразбирането на хората около мен, особено тези, които никога не са преживели подобно нещо. Казвам, че те нямат право на глас и ако се сблъскате с такива хора просто не им обръщайте внимание за момента. Ще се намерят и много хора, които ще искат да ви дадат много съвети, но ви насърчавам да правите това, което чувствате добре за себе си. Те не могат да знаят вие как се чувствате вътрешно наистина, за да дават адекватни съвети как да преодолявате неразположенията. Аз имам щастието да имам разбиращ ме съпруг и приятелки, които да ме подкрепят тихо и да се съобразяват с нуждите ми. Определено нуждите на една бременна, особено в последните месеци се променя и просто трябва да свикнем да ги променяме и да живеем с тях.
Единственото неразположение, което най-много ме мъчи в момента е нарастващото коремче, с което вече трябва да се съобразявам как спя, ходя и други такива ежедневни дейности. И моето определно е дребно за момента, не мога да си го представя в последния месец, когато бебето ще тежи над 3 килограма. В случая, когато бебето расте и притиска повече всички наши вътрешни органи, започва едно леко по-задушаващо дишане и по-често уриниране. За съжаление в следващите два месеца ще бъде още по трудно и дишането и оцеляването откъм натоварванията. Определено сега се изморявам по-бързо и нуждата от почивка се усеща още повече. Ако обаче бебето ви остави да спите, вие сте най-големите късметлийки. Лошото е, че в нашия случай хем искаш да починеш, хем не можеш пълноценно. Другия недостатък на голямото коремче, е че позата за седене или спане се намира много трудно и накрая просто ще трябва да се примирите, че вече се приготвяте за по-късите почивки или безсънните нощи след раждането. Колко плашещо нали? И аз това си мислих в началото, но мисля че когато бебка е в ръцете ми ще забравя за умората и неудобствата. Гледам майките около мен с каква любов гледат децата си и се "вдъхновявам".
За нас седмият месец е перфектният за подготовка с покупките за бебето, защото можем да разделим малко бюджета за тези неща, тъй като не е малка сумата, за да имаме всичко необходимо, когато бебето се появи. Евентуално ще имаме нужда от още неща, но в последствие ще ги купуваме според нуждите. За момента сме подготвили малко дрешки за началните дни и месец-два, спално бельо, кошара, количка и аксесоари. В интернет е пълно със списъци правени от майки, с опит в това отношение. Аз също бях съставила такъв, който можете да намерите - ТУК. Подготовката е доста индивидуална, тъй като разбирам, че по-суеверните хора не бързат с покупките поради ред суеверия, но аз мисля че по-добре подготвени сега, отколкото да тичаме после по магазините. Аз не си се представям и в последния месец да обикалям в търсене. Сега ми тежи с по-дългите обиколки, а не знам как ще бъде после. За по-скъпите аксесоари като кошари, мебели и количка може да попитате за вариант за изплащане ако мислите, че бюджетът няма да ви стигне за тях. Сигурна съм, че като първо дете и "мерака", който имам може да купя и ненужни неща, но това не ме притеснява - бих ги подарила на някой, който би ги използвал след това. Също има вариант да се появят и близки хора и да ви предложат неща останали от техните деца, което е хубав вариант да спестите малко от подготовката, особено както дрехите се израстват с всеки изминал ден...
Най-емоционалния момент в последните месеци е, когато вече ритничетата и въртенето на бебето в утробата се засилват и учестяват. Определено моята бебка е доста активна и понякога дори мисля, че не спи а постоянно се чуди как да застане. Понякога застават и в неподходящата поза, която може да ни пречи, но се намества след минути. Интересно и когато започне да се дупи и да сменя позата и да променя формата на корема ми, определено не е постоянно в кръгла форма. Интересно е, че реагира и на шумове и музика около мен. Не мога да знам, обаче дали я дразнят или просто и става весело там вътре. Ще разберем като излезе и покаже емоциите си. Определено реагира и на допир, когато някой поиска да усети ритниче го получава в отговор.
В следващия пост ще ви зарадвам с нови снимки от последната Фетална морфология, която правихме. Чувството да видиш, своето дете как вече се е развило и как се движи е уникално.
Чао от нас!
Няма коментари:
Публикуване на коментар